Кратко представяне на Стокхолмската конвенция за устойчивите органични замърсители

През месец май 1995 г. Управителният съвет на Програмата по околна среда на ООН (UNEP) взема решение за иницииране на процес за извършване на глобална оценка на влиянието на 12 опасни химични вещества и препарати, наречени устойчиви органични замърсители (УОЗ), тъй като притежават токсични свойства, устойчиви са на разграждане, натрупват се в организмите /биоакумулират/ и се пренасят по въздушен и воден път и чрез мигриращите биологични видове през международните граници, отлагат се далече от мястото на тяхното изпускане, където акумулират в сухоземните и водните екосистеми. УОЗ са алдрин, диелдрин, хексахлорбензен, токсафен, мирекс, ендрин, хлордан, ДДТ, хептахлор, РСВ, диоксини и фурани.

На 7 февруари 1997 год. Управителния съвет на UNEP взема решение за започване на международни действия за изготвяне на международен законодателнообвързващ инструмент за предприемане на действия по отношение на 12-те УОЗ.

На 22 и 23 май 2001 г. на Конференция на пълномощниците, проведена в гр. Стокхолм, Швеция е приета и отворена за подписване конвенция за УОЗ, наречена в последствие Стокхолмска конвенция за устойчивите органични замърсители. На официалната церемония на 23 май 2001 г., конвенцията е подписана от 92 държави и от Европейската общност. Конвенцията остава отворена за подписване от 24 май 2001 г. до 22 май 2002 г., когато е затворена след подписването u от общо 151 държави.

На 17 май 2004 г., три месеца след депозирането на 50-я ратификационен документ, Стокхолмската конвенция официално влиза в сила за страните, които са я ратифицирали. До момента 97 страни са ратифицирали конвенцията, в това число всички страни- членки на Европейския съюз (ЕС) и самия ЕС като регионална икономическа организация.

Конвенцията задължава страните по нея, да провеждат политика и предприемат мерки за преустановяване на производството, изваждане от употреба и въвеждане на забрани за внос и износ на устойчивите органични замърсители или за ограничаване на непредумишленото им производство и разпространение.

България подписва Стокхолмската конвенция за УОЗ на 23 май 2001 г. на Конференцията на пълномощниците в Стокхолм, Швеция. На 30 септември 2004 г. конвенцията е ратифицирана със закон от Народното събрание и с Указ № 309 на Президента на Република България (обн., ДВ, бр.89/ 12.10.2004 г.) е постановено обнародването му в “Държавен вестник”.