Среща с неправителствените организации, работещи в областта на водите

нес по инициатива на дирекция "Води" към Министерството на околната среда и водите беше проведена среща с неправителствените организации, работещи в областта на водите. Присъстваха представители на 17 НПО. Основните теми на дискусията бяха свързани с предизвикателствата, които поставят пред нас Рамковата директива за водите и предстоящото разработване на плановете за управление на речните басейни в България и съвместната работа с НПО за успешното реализиране на поставените цели и практическото прилагане на изискванията на директивата.
След проведената дискусия бяха постигнати следните договорености:

1. Да бъде подготвен и предложен на министъра на околната среда и водите меморандум за съвместните действия на неправителствените организации работещи в областта на водите и Министерството на околната среда и водите. НПО ще проведат консултации за определяне на лицата (организацията), които ще ги представляват и ще подпишат меморандума от тяхно име.
2. Неправителствените организации да определят свои представители за включване в работните групи по конкретните проблеми, свързани с прилагането на Рамковата директива - по типологията на водните обекти; по географската информационна система за водите, по класификацията на водните обекти, по определяне на референтните условия и характеристиката на водите и по натоварването и въздействието на атропогенната дейност върху състоянието на водите.
3. Неправителствените организации да представят кратка информация за основните дейности на организацията и възможните области на сътрудничество с дирекция "Води"
4. Да бъдат призовани неправителствените организации да представят в своята интернет страница наименованията и кратка анотация на проектите в областта на водите, които са изпълнявали, изпълняват или имат информация че е възможно да бъдат възложени.
5. Дирекция "Води" да представи в страницата на МОСВ проектите свързани с прилагането на Рамковата директива, които се изпълняват или предстои да бъдат изпълнявани в системата на МОСВ.
6. Дирекция "Води" да обяви в страницата на неправителствените органицадии за обсъждане подготвената временна инструкция за определяне на минимално допустимия отток в реките.
7. Неправителствените организации по места да установят преки контакти с басейновите дирекции за управление на водите, за вземане на участие в решаването на конкретни проблеми, като бъдат основния генератор и сътрудник на правителствените институции в работата с широката общественост.

Всички участници в срещата отчетоха със задоволство положителните резултати от проведените дискусии и подобряването на взаимоотношенията между правителствените и неправителствените институции работещи в областта на водите, което дава основание и за добро бъдещо сътрудничество.

Рамковата директива по водите, като ключов документ на Европейската комисия по отношение управлението на водите, въвежда принципа на басейново управление като основна "философия" на управлението на водните ресурси с цел постигане на добър екологичен статус на водите и тяхното устойчиво използване.
Директивата предвижда управлението на речните басейни да става на база на планове за управлението им, като в процеса на изготвянето и прилагането им изрично е предвидено участието на обществеността в широк смисъл (член 14 на РДВ). По този начин не само се гарантират демократичността на управлението, но и се цели използването на капацитета (познания, опит) на всички заинтересовани участници.
Българската политика в областта на околната среда се основава на партньорството с неправителствените организации, академичните среди и бизнеса и широката общественост по ключови въпроси. Сътрудничеството с обществеността е сред приоритетите на Националната стратегия за опазване на околната среда и План за действие 2000-2006 г. Правото на обществеността на достъп до информация и участие в процеса на взимане на решения е гарантирано и от Закона за опазване на околната среда, както и от Закона за водите, в частност.
Прилагането на Рамковата директива по водите е предизвикателство не само за България, но и за самите страни членки на ЕС. Успехът зависи от ефективното партньорство между заинтересованите институции и лица, поради което и МОСВ наред с изграждането на своите административни структури за басейново управление се стреми да установи продуктивен диалог с неправителствените организации.
Нивата на управление на водите са определени в Закона за водите и са национално и басейново. В този смисъл Законът предвижда участието на обществеността на двете нива на управление, както и съответните механизми, с които вие сте запознати.
Стремежът е да се гарантира добра координация в дейностите на двете нива. Освен чисто националните въпроси в управлението на водите, България като страна по Дунавската конвенция участва и в дейностите по прилагане на Рамковата директива в целия Дунавски басейн и в частност в подготовката на плана за управление на басейна на река Дунав. Дунавският басейн се разглежда от ЕК като пилотен по отношение на прилагането на РДВ.
В този процес самата ЕК, както и отделните държави, страни по Дунавската конвенция отделят подобаващо внимание на привличането на обществеността при подготовката и изпълнението на РДВ. Не случайно един от компонентите на проекта на ПРООН/ГЕФ за басейна на река Дунав е свързан с подобряване участието на обществеността.
Преди седмица в Братислава се проведе семинар по въпросите на участието на обществеността, организиран съвместно от Дунавската комисия и регионалния проект на ПРООН/ГЕФ за басейна на река Дунав. Участие в семинара взеха членовете на групата по басейново управление и национални експерти по въпросите на участието на обществеността.
Целта на семинара бе да се обсъдят въпроси на подобряване информираността на обществеността в Дунавския басейн по въпроси на прилагането на РДВ. Целта е подготвяне на Стратегия за участие на обществеността в изготвянето и прилагането на плана за управление на целия басейн на река Дунав.

Семинарът протече под формата на работа в малки групи, които имаха за задача да определят кой (кои групи) следва да бъде привлечен за участие; кога; и на какво ниво. Имаше четири работни групи които разглеждаха тези въпроси съответно на международно, регионално, национално и местно ниво.
На този етап бяха направени следните основни заключения:

• Няма универсална рецепта (модел) за участието на обществеността; зависимост от политически, административни и културни особености на страните
  
• За постигане на максимално добри резултати е необходимо участието на обществеността да започне възможно най-рано
  

Резултатите от срещата ще бъдат обобщени от водещите на групите и ще съставят основата на Стратегия за участие на обществеността за управление на басейна на р. Дунав.

Плановете за управление на речните басейни са стъпка в европейската интеграция

Със Заповед № РД-229 от 07.03.2003 г. (ДВ бр. 25/18.03.2003г.) на министъра на околната среда и водите е открита процедурата за изготвяне на Планове за управление на речните басейни в Р. България. Със същата заповед се дава старт и на законовата възможност на всички заинтересовани лица да представят своите предложения за съдържанието на Планове за управление на речните басейни.
Директива 2000/60 на Европейския парламент и Съветът на Европейския съюз от 23.10.2000 г., установяваща рамката на действията на Общността в областта на политиката на водите, е началото на една радикална реформа в управлението на водите и в законодателството. Основен елемент за реализацията на целите на Директивата са Плановете за управление на речните басейни.
Директивата има за цел да промени подходите и действията на управленската администрация, на стопанските и неправителствени субекти в страната и на цялото гражданско общество по отношение на използването, опазването и съхранението на водите и водните ресурси, както в страните членки на ЕС, така и в страните кандидати за членство.
Изготвянето на планове за интегрирано управление по речни басейни и включването на цялото гражданско общество в най-ранния етап от тяхното изготвяне е важно условие за успешното прилагане на Директивата. Активното обществено участие е верния ключ към успеха за достигане на желаните цели за добро качество на водите.
Водните ползватели и водните замърсители трябва да бъдат заинтересованата и активната страна за решаване на съществуващите проблеми с водите. Те не бива да се оставят извън усилията и действията за решаване на проблемите, оставяйки част от проблемите. Сега е моментът и неправителствените организации, имащи отношение към проблемите, свързани с управлението на водите, да докажат на практика своята съпричастност и познания си в тази област.
Всеки район за басейново управление, както и всеки речен басейн трябва да намерят своят собствен път за изготвяне на предложенията, като вземат предвид преобладаващите културни, социално-икономически и административно- демократични традиции.
В хода на провеждането на процедурата по изготвянето на Плановете за управление на речните басейни, наред с опита на държавите в Европа, които са я започнали, ние ще натрупаме и свой опит, който ще бъде на разположение на останалите страни. Като вземем предвид специфичното разположение на България върху Балканския полуостров е очевидно, че можем да дадем принос в политиката на управление на водите в рамките на ЕС.
Пионерството в дадена област създава условия за самочувствие и увереност в изпълнението на поставените цели. Известно е, а и опитът показва, че когато се даде достатъчно време за размисъл и действие при изготвянето на предложенията, то ще се отплати напълно в един дългосрочен план.
Важно е да се отбележи, че предложенията няма да останат "на хартия", а ще бъдат взети предвид както при изготвянето на Заданията за разработване на Плановете за управление на речните басейни, така и при изготвянето на самите Планове.