Приключи Девета конференция на страните и Деветнадесета сесия на Спомагателните органи на Рамковата Конвенция на ОН по изменение на климата

а 12 декември 2003 г. приключи годишната среща на 188-те страни по Рамковата Конвенция на ОН по изменение на климата, проведена в Милано, Италия. В Конференцията взимат участие повече от 5 000 делегати, сред които 95 министри.
Основната цел на Конференцията е стимулиране на бъдещите действия от правителствата, гражданското общество и частния сектор в подготовката за влизане на Протокола от Киото в сила.
Основните въпроси, които се обсъждат на проведените на 10 и 11 декември три министерски "кръгли маси" са свързани с адаптирането, смекчаването на изменението на климата, устойчивото развитие, технологията и оценката. В така проведения политически дебат на високо ниво министрите се обединяват около мнението, че промяната в климата е едно от най-съществените глобални предизвикателства за човечеството и, че негативните последици са вече реалност в много части на света. Подчертава се моралната отговорност за осигуряване на подкрепа на развиващите се страни в усилията им при извършване на действия по адаптиране към промените в климата.
Делегатите акцентират върху факта, че Протокола от Киото представлява важна стъпка към реализиране на целите на Конвенцията за стабилизиране на емисиите на парникови газове в атмосферата на безопасно равнище и апелира за незабавното влизане на Протокола в сила.
Нещо повече, Протокола от Киото вече променя начина, по който хората мислят за климата, енергията и инвестициите. Министрите отбелязват, че икономическият растеж е съвместим с политиката за смекчаване на промяната в климата и ако се предприемат мерки на един по-ранен етап е възможно да се постигнат положителни икономически резултати. Внедряването на политики и мерки като например проекти за енергийно-ефективни, може да доведе за повишаване на икономическия растеж и намаляване на емисиите на парникови газове, в допълнение на постигнатите социални и екологични ползи.
На Конференцията е отбелязано същественото значението на сътрудничеството между отделните правителства, което заедно с доброто управление и инфраструктура позволява инвестиции в частния сектор и въвеждането на най-добрите възможни технологии в големи проекти в областта на енергетиката. От друга страна ролята на междуправителственото сътрудничество може да бъде в помощ и при провеждането на технологични проучвания.
Вече съществуват ниско-емисионните технологии, а гъвкавите механизми на Протокола от Киото - "Чисто развитие", "Съвместно изпълнение" и "Търговия с емисии" ще спомогнат за повишаване на инвестициите в технологии и тяхното разпространение сред всички страни, включително и развиващите се страни и страните с икономики в преход.
Приетите на Деветата Конференция на страните решения и заключения по въпросите, свързани с дефинициите и модалностите за включване на дейностите по залесяване и презалесяване в механизма "Чисто развитие"; насоките за "Добрите практики" по земеползване, промяна в земеползването и залесяването; специалния фонд по изменение на климата и фонда за най-слабо развитите страни ще укрепят институционалната рамка, както на Конвенцията, така и на Протокола от Киото.
Много от взетите решения по време на Срещата на страните през двете седмици са във връзка със сътрудничеството между развитите и развиващите се страни. Специално внимание е отделено на нуждата от финансиране за най-слабо развитите страни, които са най-уязвими от промяната на климата и които се нуждаят от разработване и въвеждането на ефективни политики и мерки. Трансфера на технологии и изграждането на капацитет са намерили отражение в много от решенията и има ясно разбиране за важността на напредъка в сътрудничеството с частния сектор.
Два фонда, Специализирания фонд по изменение на климата и Фонда на най-слабо развитите страни ще подкрепят трансфера на технологии, приспособяване на проекти и други действия, които тепърва ще се развиват. Европейския съюз, Канада, Исландия, Нова Зеландия, Норвегия и Швейцария подновиха по-ранното си обещание да дават годишно $ 410 млн. на развиващите чрез тези фондове и други възможности.
Всяка страна, членка на Конвенцията, в т.ч. и България, поради липсата на капацитет и ресурси, ще срещне големи затруднения при определянето и поемането на нови задължения през следващия период за изпълнение на задълженията след 2012 г., преговорите за които започват през 2005 г. От изключително значение е страните да имат необходимия капацитет за тези преговори. Политически е изключително труден диалога с развиващите се страни относно поемане на задължения и от тяхна страна.